Градивни елементи на живота

Протеините са градивните елементи на нашето тяло, които в същността си определят до колко сме здрави, силни и продуктивни и в коя биологична възраст се намираме.

Човешкият организъм се състои от стотици телесни и тъканни протеини, изграждащи мускулите, костите, кожата, съединителната тъкан, космите, ноктите и др. Съществува обаче голям брой протеини, регулиращи обмяната на веществата, например ензими, коензими, хормони, антиоксиданти и др., които са жизнено необходими.

Тези протеини непрекъснато се синтезират и разграждат в организма и колкото по-оптимално протичат изграждащите процеси, толкова по-млади, по-силни, по-жизнени и по-здрави се чувстваме.

Всички протеини, включително хилядите видове, срещащи се в растенията и животните, се състоят от свързани една с друга аминокиселини. Постъпилите с храната растителни или животински белтъци, се разграждат в храносмилателната система до отделни аминокиселини, които се пренасят с кръвта до т.нар. рибозоми. В рибозомите (фабриките на протеин) на нашите клетки аминокиселините, набавени с храната, се свързват и образуват телесни протеини.

Оптималната белтъчна обмяна се осигурява не само с достатъчен прием на хранителни белтъци, но и с оптимална работа на рибозомите.

Като всяка фабрика, рибозомите се нуждаят от следните ресурси:

1.
Градивен материал, т.е. протеини, респ. аминокиселини
2.
Помощни градивни вeшества, т.е. витамини, минерали, микроелементи, растителни вещества и др.
3.
Енергия от въглехидратите и мазнинитеЗа да се осигури достатъчно производство на протеин, всички те трябва да са налице в ТОЧНИЯ момент И в достатъчно количество. По-нататък ще говорим не за ДОСТАТЪЧНО, а по възможност за едно ИДЕАЛНО производство на протеини в тялото, които трябва да ни поддържат здрави, продуктивни, силни и биологично млади. Следващият чеклист е съставен на базата на множество проучвания и практически резултати в периода 1930-2006 г. В приложението са дадени само по-важните научни трудове.

Оптимален градивен материал :

а. Оптимално качество на протеина

Биологичната стойност на хранителните белтъци трябва да е по възможност висока, защото колкото по-висока е тя, толкова по-сигурно е, че всички необходими за изграждането на клетките аминокиселини ще се съдържат в правилно съотношение в белтъка. Балансираното смесване на растителни и животински белтъци отговаря на средна до висока биологична стойност.
Хора, хранещи се неправилно или нередовно, могат да оптимизират приема си на протеин с продаваните на пазара протеинови концентрати, които обикновено се консумират с мляко или плодов сок.
Докато преди тези концентрати съдържаха главно млечен протеин, днес се наблюдава все по-голяма тенденция към производство на богати на витамини смеси от млечен и соев протеин, понякога допълнени със свободни аминокиселини или, при висококачествените продукти, с ензими и други субстрати, улесняващи тяхното смилане и усвояване. С изключение на някои евтини продукти, тези смеси притежават много висока биологична стойност, а най-модерните от тях с право могат да се нарекат „изключително биодостъпни”.

б. Оптимално количество протеин

Ако се направи обективна оценка на наличните научни и практически данни, ще се стигне до заключението, че оптималният прием на протеин варира между 0,8 и 2 г на кг телесно тегло. Хората с по-ниска активност се нуждаят от по-малки количества. По-активните, особено работниците, извършващи тежък физически труд и спортистите, трябва да се ориентират към горната граница. Противно на широко разпространеното мнение, че приемът на големи количества протеин е важен за силовите спортисти, дозата от 2 г на кг тегло дневно се препоръчва по-скоро на състезатели в спортовете за издръжливост, докато бодибилдери, тежкоатлети, боксьори и др. в повечето случаи се нуждаят от не повече от 1,5 г протеин на кг тегло.
Хората с наднормено тегло също могат да задоволят потребностите си със сравнително висока доза протеин от 1,5-2 г дневно. Те обаче трябва, при повишаване на протеиновия прием (което стимулира обмяната на мазнини и изгарянето на калории), да намалят консумацията на мазнини и въглехидрати, т.е. веществата, водещи към затлъстяване в крайна сметка биват заместени от веществото протеин, което помага за отслабване.
Ясно е, че недостатъчният прием на протеин и аминокиселини няма да достави нужния градивен материал и трябва да се избягва. По-малко известен е фактът, че ПРЕКОМЕРНАТА употреба на протеин се отразява зле не само на здравето, но и на производителността и дори на изграждането на мускулните клетки. Така се стига до отслабване на бъбреците, сухожилията, ставите, костите, връзките, хрущяла и дори мускулатурата, т.е. засяга се почти цялата обмяна на веществата (разграждане на витамини, минерали, образуване на пикочна киселина и амоняк, промяната на pH в клетките затруднява протичането на ензимно катализираните обменни реакции и т.н.)

в. Оптимално време за приемане на протеин

Като правилни в това отношение се смятат направените още преди 20 години препоръки на проф. Цветков (София), който в свое изследване давал на всеки 3-4 часа по около 15 г (на нормални консуматори) и до 25 г (на спортисти и хора на тежък физически труд) висококачествен протеин.

Оптимални помощни вещества :

Значението на помощните вещества особено много се подценява. Трябва ясно да се разбере, че рибозомите не могат да образуват белтъци от аминокиселините, ако тези вещества липсват. Затова по възможност всяко протеиново хранене трябва да се комбинира с описаните по-долу вещества.
Почти всички традиционни микрохранителни вещества – витамини (преди всичко витамини B-комплекс), минерали, микроелементи – са необходими като помощни или регулаторни фактори при синтезата на протеин.
Въглехидратите и мазнините доставят основно енергията, респ. горивото, за извършване на физическа и умствена дейност, но също се използват и за образуване на протеин и изграждане на телесните клетки. Рибозомите, като фабрики за белтъци, се нуждаят от тяхната енергия, за да синтезират от суровините (погълнат протеин и аминокиселини) желаните готови продукти (тъканни белтъци, мускули, клетки, регулаторни белтъци – ензими и хормони, и др.). Само чрез доставяне на достатъчно енергия от въглехидратите и мазнините може да се гарантира, че приетият протеин и неговите аминокиселини няма да се използват като енергиен източник за общи процеси в организма, а като градивен материал за клетките. Естествено енергията трябва да се внесе заедно със суровината, т.е. приемът на протеини и аминокиселини трябва да се съчетае с толкова голямо количество предимно въглехидрати, колкото да се снабдят рибозомите с достатъчно енергия за своята работа.
Колкото и важни за процесите на изграждане да са въглехидратите и мазнините, те не трябва да се взимат в прекалено големи количества, тъй като излишната енергия се натрупва под формата на мазнини в тялото.

Оптимален всекидневен прием на протеин :

Правило 1:
Като база служи РАЗНООБРАЗНОТО, БАЛАНСИРАНО и ПЪЛНОЦЕННО хранене, състоящо се от житни продукти, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти, месо и риба без мазнини. Така по естествен път се доставят високостойностен белтък заедно с необходимите помощни вещества и енергоносители. За средностатистическия потребител, който няма особени претенции към външния вид, здравето и жизнеността си, това хранене е идеалният вариант.

Правило 2:
Ако има какво да желаете от външния си вид, фигурата, мускулатурата, здравето, производителността, жизнеността и т.н., или ако изглеждате стари или по-възрастни от годините си, трябва да се ориентирате към протеиновите концентрати като допълнение на доброто хранене.

Правило 3:
Ако сте склонни към усилено разграждане на телесни протеини (мускулатура, тъкани, ензими, хормони и др.), трябва да се придържате към Правило 2 и да започнете физически тренировки в комбинация с подходящи „спортни добавки” (в списъка по-долу ще откриете литература с подходящи съвети).