За добро храносмилане.

Синдромът на раздразнените черва е проблем за около 15-20% от американците, предимно жените. Лекарите на знаят какъв е причинителят, няма лечение.

Синдромът не е болест, а съвкупност от хронични симптоми, които могат да пречат на всекидневния живот. При този синдром червата са хиперчувствителни към стимулация /от стрес, различни храни и напитки/. Това води до спазми, болки, газове, диария или запек.

Въпреки че няма универсално лекарство, повечето хора с този синдром могат да контролират симптомите чрез медикаменти, предписани им от лекар, а също и чрез избягване на стреса и спазване на диета.

Диетата за по-добро храносмилане може да ви помогне да постигнете ефективен хранителен режим, елиминирайки храните, които са отключващи за синдрома. След това може отново да включите тези храни в режима си, на малки порции, за да видите кои от тях може да поеме храносмилателната ви система.

Ето и списък на храни, които може би са отключващи за синдрома :

Повечето млечни продукти – някои хора изпитват трудност при храносмилането на лактоза - протеин, съдържащ се в млякото и млечните продукти.

Млечните продукти с високо съдържание на мазнини трябва да бъдат елиминирани от диетата, тъй като те са нездравословни като цяло, а и допълнително влошават симптомите на синдрома. Изключение прави киселото мляко, тъй като е с ниско съдържание на лактоза и с високо съдържание на бактерии, които са полезни за червата. /Купувайте кисело мляко, в което няма изкуствени подсладители/. Също така трявбва да сте сигурни, че поемате достатъчно калций, като използвате заместители – соеви млека, оризови и овесени млека, както и соеви сирена.

Мазнини – мазнините, в каквато и да е форма /животински или растителни/, са силен стимул за чревни смущения след ядене, така че приемът им трябва да бъде ограничен. Това означава да премахнем повечето меса, пилешко /особено тъмното месо и кожата/, олиото, маслото, сиренето, ядките и кремата. Използвайте тефлонови съдове. Избягвайте скритите мазнини, като четете внимателно етикета със съдържанието, не яжте пържени храни или такива, в които има много мазнини – авокадо, жълтъци, ядки или кокосови орехи.

Червено месо – избягвайте говеждото, свинското и агнешкото. Те са с много високо съдържание на мазнини и са трудносмилаеми. Можете да си набавите достатъчно протеини чрез соевите продукти, пилешко месо /без кожа/ и рибата.

Кафе и алкохол – и двете стимулират червата и предизвикват синдрома. Бихте могли да заместите сутрешното си кафе с чай. Въпреки че и чаят съдържа кофеин, той все не е толкова остър като кафето. Ако не успеете с това, може да пробвате успокояващ билков чай – от мента или джинджифил.

Изкуствени мазнини и подсладители – изкуствените подсладители е най-добре да бъдат избягвани, тъй като причиняват излишни газове.

Шоколад – съдържа кофеин, мазнини и много често - млечни продукти

Неразтворими влакна – храните с богато съдържание на влакна /известни като груба храна, преминаваща през организма несмляна/ не са подходящи. Тук се включват плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни.

Диетата за по-добро храносмилане съдържа малко количество влакнести храни, карбохидрати, немазни протеини и плодове, зеленчуци и зърнени храни.

Закуска :

Вариант 1: Овесена каша, полята с оризово мляко и парчета банан. Чай от мента или шипка.

Вариант 2: Палачинки, залети със сироп по избор клен; ябълково пюре (или прости една смачкана на каша ябълка с малко захар); чай от лайка.

Обяд :

Вариант 1: Доматена супа със соя, без млечни продукти; парче франзела; ментов чай, ягоди или малини .

Вариант 2: Сандвич, съдържащ две тънки филии хляб, соево сирене и лъжица лютеница; чаша соево мляко; няколко резена диня или пъпеш.

Вариант 3: Сандвич с риба тон, с майонеза без мазнини и една лъжица нарязана целина върху ръжен хляб.

Вечеря :

Вариант 1: Задушен ориз, задушени броколи, печена ябълка със соев сладолед .

Вариант 2: Пилешко месо от гърдите месо без кожа, картофено пюре, зърнен хляб, няколко обикновени бисквити.

Вариант 3: Чаша доматен сок, спагети със скариди и чесън /без масло/; лимонов сок с много захар.

Вариант 4: Соев кренвирш, печен картоф, залят с кисел соев сос, замразен десерт без млечни продукти, чай от лайка .

Леки междинни закуски :

- Соево кисело мляко и пудинг ;

- Зърнен чипс ;

- Солени бисквити без мазнини, сладко и чай от джинджифил ;

- ½ геврек с нискомаслено соево сирене ;

- Солети и вода ;

- Бисквитки от грахам и обезмаслено соево мляко ;

Какво трябва и какво не трябва да правите:

Трябва:

Да си водите хранителен дневник. За да прецените как най-добре да се преборите със симптомите на синдрома на раздразнените черва и други храносмилателни проблеми, от съществена важност е да знаете какво ядете и какъв ефект има тази храна върху червата ви. Записвайте си точно какво ядете и пиете, включително с каква температура е храната и по кое време я поемате, а след това опишете симптомите и кога сте ги получили.

След относително кратък период от време ще можете да знаете кое ви причинява неудобство и следователно ще елиминирате тези храни;

Яжте малко и начесто. Храненето предизвиква чревни контракции и симптомите могат да бъдат облекчени, ако ядете по малко, но често.

Правете упражнения. Подходящите физически натоварвания могат да ви помогнат да намалите стреса и ще се отразят положително върху синдрома.

Намалете темпото. Времето, мястото и начинът, по който се храните, са важни. Претупването на обяда пред компютъра е истинска катастрофа. Времето за хранене е специално. Яжте бавно. Не говорете за нищо стресиращо. Синдромът на раздразнените черва се подсилва от стрес.

Не трябва:

Да пиете твърде горещи или твърде студени напитки – те трябва да са хладки.

Да лежите или седите, след като сте яли – излезте на разходка, например.

Червената боровинка : защо е полезна за здравето ни!

Знаели ли сте, че червените боровинки са полезни за здравето. Ако не, не се притеснявайте, това е ново откритие. Досега не е било известно червената боровинката да има здравословни предимства, затова тук ще обсъдим именно тези нейни качества.
Червените боровинки са малки плодове, които растат в планинските райони, предимно на умерен климат. Казва се, че ако се яде цяла, сокът й не е сладък. Съставките й, които са важни за здравето, са:

• Проантицианидини
  •


• NDM
  •


• Антиоксиданти

Тези съставки на червената боровинка я правят наистина лечебна, без никакви странични ефекти. Нека разгледаме как те помагат в борбата с различните болести.

Лечебните сили на червената боровинка :

Основните здравословни ефекти на боровинката се крият в това, че тя доставя успокоение при проблеми и нарушения в уринарния тракт. Проантоцианидините пречат бактериите да се промъкват в тракта и ни помагат да се отървем от уринарните оплаквания. Опасните бактерии имат форма, благодарение на която, те лесно могат да се залепят към уринарния тракт. Проантоцианидини променят формата на тези бактерии и те не могат да си възвърнат способността за прикрепяне. По този начин бактериите не могат да засегнат нито уринарния тракт, нито пикочния мехур, нито матката. Открито е и че червената боровинка има също подобни сили и с бактериите, които се налепват по зъбите и в стомаха.

• Тъй като е плод, червената боровинка съдържа и антиоксиданти, които всъщност са антиоксидантни феноли, които имат флаваноиди, предпазващи човешкото тяло от често срещани сърдечно-съдови болести и от атеросклероза. Червените боровинки предпазват от кръвосъсирване и от последователни сърдечни удари. Те помагат на тялото и доставят такива нутриенти, каквито предлагат спанака, гроздето и всички зелени зеленчуци. Боровинките предотвратяват растежа на язви и тумори в стомаха, лимфите и белите дробове.

• Червените боровинки са полезни и в предпазването от рак, тъй като имат проантоцианидини, които имат поведението на анти-карциногенни агенти и действат по подобен начин.

• Тези плодове имат сила, предпазваща от вредни вируси, оосвен от бактериите. Те се борят с вируса simplex-2, който е отговорен за появата на язви, възпаления на мозъка и генитални възпаления.

• Червените боровинки съдържат и Витамин С, който е хранителен за здравето и първоначално се е смятало, че той отговаря за предпазването от бактерии.

• Смята се, че червените боровинки помагат и за изостряне на ума и че предпазват от различни форми на неврологични нарушения.

• Червените боровинки имат потенциала да спират образуването на камъни в бъбреците, тъй като съдържат хининова киселина в изобилие.

• Червените боровинки помагат и за спиране, или редуциране ефектите на стареенето.

"Вълшебният талисман" : Кордицепс

Кордицепс (Cordyceps) са род торбести гъби, известни на човечеството още от преди 5000 год. Наричали кордицепс "Божествения подарък" и векове наред били достъпни само за императорите на Китай (по времето на династията Цин), които са знаели, че няма друго растение, което да притежава такава сила. Тази гъба може да бъде открита на надморска височина над 4000-6000 м във влажните горите на Тибет, където температурите са ниски, а кислородът силно разреден.
Всички видове кордицепс (над 300 познати вида) са паразити, главно по насекоми, членестоноги и трюфелоподобни гъби, най-известният от които е Cordyceps sinensis-гъсеницата зеленчук. Значителен брой от тях могат да бъдат открити в Япония, Корея и Тайланд.

"Свещенната тройка" на китайската медицина - женшен, панти и кордицепс.

Китайската народна медицина от векове наред познава позитивното въздействие на тази гъба върху човешкия организъм. Повече от хиляда години Cordyceps subsessilis е най-популярният тоник в Китай, а днес тя се превръща в обект на многобройни изследвания в различни лаборатории, доказващи нейните качества.

В състава на кордицепс могат да бъдат открити 77 микро- и макроелементи, над 80 фермента, множество незаменими аминокиселини и ненаситени мастни киселини, полизахариди, бетакаротин (провитамин А), витамин Е и С, цинк и селен. Освен това, тя е източник на вещества с доказани фармакологични свойства (напр. кордицепин), а анаморфът на Cordyceps subsessilis е източник на циклоспорин, който играе ролята на имуносупресор - потиска имунната система при трансплантация на човешки органи.

• Повишава издръжливостта и значително увеличава виталния капацитет на организма.
  


• Високоефективно средство за имунологично регулиране, силен имуномодулатор.
  


• Увеличава физическата сила и издръжливост на пациенти, страдащи от болести на дихателната и кръвоносната ситема. Оказва особено благоприятно въздействие и върху пациенти със сърдечно-съдови заболявания, като подобрява кръвоснабдяването.
  


• Представлява мощен антиоксидант, регулиращ нивото на свободните радикали в организма.
  


• Увличава нивата на АТФ.
  


• Активизира производството на основните елементи на кръвта - еритроцити, левкоцити и тромбоцити.
  


• Има силно изразени противовъзпалителни свойства, намалява болката и понижава температурата.
  


• Играе ролята на естествен антибиотик. Оказва бактериологично въздействие върху някои патогенни микроорганизми.
  


• Подобрява функцията на черен дроб, бъбреци, бели дробове и спомага за очистването на организма от различни токсини, в това число и отпадни продукти от лекарства.
  


• Оказва антиканцерогенно въздействие, подобрява състоянието на поразения орган.
  


• Повлиява благоприятно състоянието на стрес и депресия.
  


• Силен афродизиак, повишава сексуалната издръжливост и при двата пола.

Учени доказват, че позитивното влияние на тази гъба върху дихателната и сърдечно-съдовата система е главната причина за повишаване на способностите и издръжливостта при спортистите.

Кордицепс добива световна популярност през 1993 год. в Германия, където група китайски бегачи подобряват девет световни рекорда по време на World Outdoor Track and Field Championships. Техните треньори са твърдо убедени, че този успех се дължи именно на тоник от екстракт на кордицепс. А години наред спортисти от китайските олимпийски отбори приемат гъбата за по-бързо възстановяване от тренировъчните натоварвания и за повишаване на успехите в състезанията. Дължи се на способността на тази гъба да повишава производството на енергия в клетките, да оптимизира използването на кислорода, като потенциално увеличава в това време антиоксидантите в тялото и намалява нивото на холестерола.

Специалисти препоръчват кордицепс да се приема от 1 до 3 капсули на ден, сутрин и вечер, от лица над 18-годишна възраст. За бременни и кърмачки е противопоказано.

Карнитин (Л-карнитин)....Това обаче, далеч не е всичко...

Какво е това?

Л-карнитинът, или накратко- карнитинът е аминокиселина, която тялото ни произвежда от аминокиселината лизин, като за това е нужно наличиeто на витамините В6, ниацин, С , както и желязо, и аминокиселината метионин.

Какво е основното му физиологично въздействие?

Основната функция на Л-карнитина е да служи като "совалка", която пренася мастните киселини с дълга верига през клетъчната мембрана, за да достигнат митохондриите, където служат като "гориво" за енергия, нужна на тялото. Това е необходимо, тъй като мастните киселини трудно могат да преминат тази мембрана, понеже тя е непропусклива. Преминаването става лесно когато молекула на мазнината се свърже с молекула на L-Карнитина. Предимството на L-карнитина обаче не приключва дотук. След като молекулата мазнина бива изгорена, от нея се получават отпадъчни продукти, тогава карнитина се свързва с тях и ги прекарва обратно през клетъчната стена на клетката. Така действието на L-Карнитинът е двойно веднъж вкарва мазнината в клетката и веднъж извежда ненужните продукти.

Кои са препаратите, които са основен източник на L-карнитин?

Обичайно L-карнитина се продава като самостоятелна хранителна добавка, или като съставна част на препаратите, намаляващи телесните мазнини (фет-бърнъри). Освен L-карнитин, възможно е карнитин да се предлага и под друга форма - Ацетил L-Карнитина. Според някои публикации, ацетила разгражда мазнините дори по добре от самия карнитин. За съжаление, при детайлно разглеждане на Цикъла на Кребс това е било опровергано. Ако видите пък добавки, в които има DL-Kарнитин е добре да знаете, че това е карнитин смес от двете си форми. DL-Карнитинът е много по-лесен за произвеждане и съответно по-евтин, но той не само не е ефективен толкова, колкото L-карнитина, но е и много по-опасен. В последните няколко години интензивно текат разработки по производство на L-карнитин, който е свързан с определени аминокиселини - изследователите твърдят, че неговата усвояемост и ефективност ще бъде многократно по-висока. Въпрос на време и на личен опит е да видим дали ще се окажат прави.

Кои са храните, които съдържат L-карнитин в най-голямо количество?

L-Карнитин има най-много в червеното месо, в малки количества се среща в млечните продукти, а в още по-малки в плодовете и зеленчуците. При здрав човек 75% от необходимия L-карнитин би следвало да се осигури от храната, а останалите 25% да се синтезират от тялото.

КЛА (CLA) : Научете повече за CLA (Conjugate linoleic acid)

Причина за появата на този тип препарат са изследванията, направени от Майкъл Париза от Университета в Уинсконсин - Мадисън върху канцерогенния ефект на различни мазнини. При първоначалните опити върху лабораторни животни (мишки и плъхове), поставени на експериментална диета изцяло само с CLA, се установило след дисекцията им, че е налице значително увеличение на мускулната тъкан и намаляване на мастната. Това определило и тяхното бъдещо комерсиално приложение в сферата на фитнеса и бодибилдинга. Било открито също, че прилагането на CLA в дози от 0,1-1% от дневната диета на мишките има добър антиканцерогенен ефект при тумори на млечната жлеза. По-късно изчисленията и изследванията при хора показали, че количества в тези рамки са силно завишени, а ефект се наблюдава и при прием на много по-малки дози. До преди 5-6 години CLA основно се срещаше като търговските имена "Clarinol" на Loders & Croklaan (Holland) и "Tonalin" (USA), но днес много фирми ги произвеждат. Рекламата му днес е много интензивна и освен споменатите вече ефекти се говори и за протективни функции спрямо рак на простатата и кожата (включително меланома).

Какво всъщност представляват препаратите с CLA (C18H32O2)?

Това са триглицериди, в които се намират два изомера на сперегнати диени на линоловата киселина. По-важно е да се знае за тези изомери - c-9, t-11 (цис-9, транс-11) и t-10, c-12 (транс-10, цис-12), че са застъпени в съотношение 60% : 40% помежду си. При някои фирми отношението е 50% : 50%, но именно в това се състои патентът на отделните производители. В търговските продукти естестествено, в триглицеридната форма не се съдържа 100% CLA (често те са с около 80% и по-рядко 60% от общите мастни киселини), а има и други мастни киселини (предимно ненаситени), които по-скоро се използват като "пълнители". Според твърденията на някои фирми продуктът е натурално получен от олио от шафран. Аз лично не съм убеден, че могат да се получат такива количества триглицериди в промишлен мащаб от натурални източници и според мен се прибягва и до ензимна синтеза - естерификация на глицерол със смес от ненаситени масни киселини с преобладаване на CLA.

Природни източници :

Основно се среща в някои масла, но ние го приемаме най-често чрез консумацията на говеждо и телешко месо, от краве мляко, сирене и млечни изделия от преживни животни. Наблюдавана е право-пропорционална връзка между храненето на тези животни с житни растения и на количеството на CLA в млякото, но като цяло те са в незначително количество спрямо ефективната доза от 3.4 гр за зрял човек. В организма им CLA се е получила при структурна промяна на LA (linoleic acid = линолова киселина).

Около CLA напоследък доста се шуми. Хората масово разпитват за това вещество, макар да нямат понятие какво прави, как го прави, откъде идва и по колко следва да се взима. Този материал цели да изясни най-важното за свързаната линолова киселина накратко.

Глутамин (L-глутамин) - кралят на аминокиселините

Това е най-разпространената аминокиселина в тялото и като такава, рядко е достатъчна. Огромният брой процеси, в които е ангажирана често изправя организма пред компромиси, от къде да вземе глутамин за един или друг метаболитен път.
НАКРАТКО:
Какво е това?
L-глутаминът, или накратко - глутаминът, е неесенциална аминокиселина, тъй като се синтезира от различни органи на организма - волевите мускули, черния дроб и др. Той е аминокиселината, която се среща в най-голямо количество в плазмата на кръвта - 30-35% и съдържа около 20% водород в структурата си, което го прави основния преносител на водород за мускулните клетки.
Как се произвежда/изолира?
Обичайно глутамина се произвежда по биотехнологичен път чрез ферментация на подходяща хранителна среда от бактерии.Какво е основното му физиологично въздействие? Повишава секретирането на хормона на растежа и играе важна роля в белтъчния метаболизъм, заради което е всепризнат за добър суплемент от културистите. Когато се взема редовно, предпазва мускулите от травмиращо разкъсване. Редовното му приемане гарантира, че мускулната тъкан ще разполага с достатъчно количество за развитието си. В противен случай е възможен дефицит, тъй като останалите тъкани, нуждаещи се от глутамин, "посягат" на глутамина в мускулите. Какви са оптималните дози? Смята се, че оптималната доза глутамин е 0,2 грама на килограм тегло (напр. за 80-килограмов човек - 16 грама).
Изследвано е, че дози до 0,3 грама на кг тегло са безвредни. Дори за краткосрочен прием са давани по 0,5 грама на кг тегло, без да са отчетени странични ефекти. Доза от 2 грама, взета половин час след тренировка предизвиква чувствително увеличение на хормона на растежа и малко по-слабо - на инсулина и тестостерона (наблюдавано 2 часа след приема). Доза от 4 грама предизвиква още по-голямо увеличение. Според някои изследвания хормонът на растежа може да се увеличи до 4 пъти при тази доза.

Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема му? Глутаминът няма странични ефекти, но ако се използват прекалено завишени дози, е възможна появата на стомашно разтройство. Ако това се случи, изчакайте докато отмине и след това приемайте по-малки дозички. Защо и как да го приемаме? Изследванията сочат, че след тежка тренировка нивото на глутамин в тялото спада до 50%. Затова най-добре е да се приема след тренировка. Тогава той спомага и за възстановяването на мускулния гликоген (като се превръща лесно в глюкоза, без да се повишава нивото на кръвната захар и на инсулина), засилва синтезата на белтъчини и увеличава нивата на някои важни хормони, предизвикващи мускулния растеж. За фитнес спортуващите най-добрият вариант е да се приема около 30 минути след тренировка.

Кои са препаратите, които са основен източник на глутамин?
Глутамин се съдържа в доста препарати, във вид на таблетки, в прахообразен или течен вид. Той има участие и в препаратите, които съдържат комбинация от аминокиселини, във всички протеинови концентрати, а може да бъде намерен и като отделен препарат. Глутамин се съдържа и в някои комплексни препарати, но е в по-ниско количество. Освен глутамин, те съдържат и други аминокиселини, Л-карнитин и креатин. Препаратите, съдържащи глутамин, са за орална употреба и се предлагат в прахообразен, течен вид или на таблетки.

В ДОПЪЛНЕНИЕ: Какви са допълнителните физиологични въздействия на глутамина? В мозъка той е източник за изграждането на глутамат, като "обира" излишния амоняк. Глутаминът е и съставка на глутатиона - най-мощният антиоксидант в тялото ни. По какъв начин глутаминът се усвоява от организма? След поемането му през храносмилателната система, глутаминът много бързо се метаболизира до цитрулин, аргинин, глутамат и пролин. Кои са храните, които съдържат глутамин в най-голямо количество? Той се съдържа в богати на белтъчини хранителни продукти като бобовите растения, месото, рибата и млечните произведения.

Универсалният антиоксидант : Алфа липоева киселина

• Здравословни ползи :
  Алфа липоевата киселина е най-мощният клетъчен регенератор, енергизиращ човешкия организъм като цяло. Тази своя функция изпълнява само при оптимални концентрации. При по-ниски такива се включва само в процесите на горене и освобождаване на енергия.
  


• Участва в метаболните процеси на протеини, аминокиселини, въглехидрати и мазнини, изпълнявайки ролята на коензим на метаболитните ензими. Така тя стимулира процесите на горене на ниво митохондрия на клетката и повишава нивото на освободената енергия в организма, под формата на АТР (аденозин трифосфат).
  


• Като антиоксидант неутрализира свободните радикали, както в клетката, така и извън нея, поради двойната си разтворимост. Свойствата й са толкова силни, че много хора я наричат "универсалния антиоксидант".
  


• Повишава нивото на дипептида Глутатион, съществено значим фактор за гликолизата на въглехидратите.
  


• Алфа липоевата киселина притежава свойствата и функциите на В-комплекс витамините, без да бъде причислявана към тях.
  


• Участва в процесите на превръщане на глюкозата в гликоген, потенцирайки едновременно неговата резорбция и тази на креатина в мускулните клетки. По този начин мускулите работят на максимален режим.
  


• Има благоприятен ефект при стареене, сърдечно-съдови заболявания, рак, чернодробни, намира приложение при Паркинсоновата болест и Алцхаймер.
  


• Алфа липоевата киселина може да бъде причислена към групата на едни от най-мощните детоксиканти, поради това, че е сяросъдържащо съединение и се свързва с желязото, живака, кадмий и други тежки метали, в следствие уникалната си структура. Всички тези функции обуславят поддържане на оптимални концентрации на Алфа липоева киселина, тъй като с нарастване на възрастта те значимо намаляват в организма, а набавянето й с храната е недостатъчно.

Роля в здравословното и спортното хранене:

Алфа липоева киселина спомага за усвояването и рециклирането на другите антиоксиданти като витамин С, витамин Е, бета каротин, коензим Q10. Тя предпазва клетъчната мембрана от вредното въздействие на свободните радикали. Подпомага превръщането на въглехидратите в енергия, като първо захарите се превръщат в пируват, първата стъпка в превръщането на глюкозата в енергия. Изследванията показват, че изгарянето на глюкозата е една от индикациите за използване на алфа липоева киселина при диабет тип 2 и неговите усложнения (катаракта, ретинопатия, кардиомиопатия, невропатия). Човешкото тяло може да я произвежда, но в незначителни количества. Тя може да бъде добавяна и от храната (картофи, мая, черен дроб, червено месо) или като хранителна добавка.

Алфа липоевата (Тиоктовата) киселина e мощен физиологичен антиоксидант. Тя е ко-фактор на пируват-дехидрогеназата, алфа-кетоглутарат-дехидрогеназата и други важни мултиензимни системи. Тази киселина е коензим, необходим за въглехидратния метаболизъм в биохимичните реакции на цикъла на Кребс. Спада към групата на мастните киселини. Разтваря се както във водна, така и в маслена среда, което я прави уникална по своето действие.
Киселината се синтезира в човешкия организъм под формата на дихидролипоева киселина в недостатъчни количества. Двете киселини могат да преминават една в друга, притежавайки едни и същи свойства. Абсорбира се в малкия интестин и през порталната вена се дистрибутира във всички части на тялото включително и в мозъчните структури. При човека тиоктовата (алфа-липоевата) киселина се резорбира бързо след перорален прием. В резултат на бързо тъканно разпределение, плазменият й полуживот е приблизително 25 минути.

Гинко билоба храни кръвоносната система и не само.

Екстрактът от гинко билоба се използва от древни времена в традиционната китайска медицина за подобряване на тонуса, кръвообращението и паметта, за укрепване на сърдечно-съдовата система, при респираторни заболявания, при оплаквания като шум в ушите, световъртеж, за подобряване на зрението и като елексир за дълголетие.
Биологично активното вещество се съдържа в листата на дървото гинко билоба. Понастоящем добавките, съдържащи този екстракт, са най-широко използвани сред европейците.
Екстрактът от гинко билоба подобрява кръвообращението. Доказано е, че той е полезен при нарушения в кръвообращението, подобрява циркулацията. Подходящо средство е при „студени крайници“. Има доказан терапевтичен ефект при тромбофлебит, синдром на Рейно, заболяване на периферните артерии.
Приемът на гинко билоба се отразява ползотворно на оросяването на мозъка, което обяснява неговия благотворен ефект за паметта и го прави част от средствата за профилактика на деменция. Препоръчва се при проблеми със запомнянето и концентрацията, при състояния на тревога, стрес и лошо настроение. Веществата му участват в процеса на предаване на нервните импулси, което също води до подобряване на паметта и способността за логическо мислене и добро разположение на духа.
Екстрактът стимулира синтеза на невротрансмитерите, които се отделят от нервни клетки като дофамин, адреналин, норадреналин и ацетилхолин. Това оказва положително въздействие върху ендокринната, сърдечно-съдовата и нервната система.
Билката намалява пропускливостта на стените на кръвоносните съдове, подобрява еластичността им и нормализира кръвното налягане.
Гинко билоба е подходящ при хронични инфекции, тъй като инхибира тенденцията на тромбоцитите да се слепват. По този начин още веднъж се бори срещу повишеното кръвосъсирване.
Биологически активен е при регулация на метаболитните клетки, като повишава нивото на глюкозата и участва в поддържането на необходимия енергиен баланс на клетките.
Гинко Билоба притежава свойството да ограничава възпалителните процеси. Препоръчва се при астма и алергия.
Има силен антиоксидантен ефект.
Плодът на гинко билоба при докосване има свойството да дразни кожата, въпреки това хранителната добавка е безопасна. Все пак не се препоръчва да се приема по време на бременност.
Тъй като действа като антикоагулант, не бива да се взима едновременно с лекарства с противокръвосъсирващ ефект – аспирин, хепарин и хепаринови производни. Комбинацията гинко билоба и витамин Е също трябва да бъде добре премерена. Не се препоръчва взимането му при терапия с нестероидни противовъзпалителни медикаменти.
Клинични изследвания доказват, че добавките на базата на екстракт от гинко билоба, съдържащи 24 % гинкофлавонгликозиди и 6% терпенови лактони, носят най-добър ефект за организма след прием на 120 мг дневно в продължение на минимум 8-12 седмици.

Продукти с Гинко Билоба :

http://www.pumpbg.com/index.php?route=product/product&path=48&product_id=299

Жен-шен : за здраве от природата

Жен-шенът е познат от повече от 5000 години. В китайската медицина се използва от векове като средство за подобряване на качеството на живот и за дълголетие.

Лечебните свойства на жен-шена се крият в корена му. Той расте изключително бавно и "събира" жинзенозиди, вид сапонини и гликозиди с уникална структура и действие, в продължение на 4-6 години. Едва след този срок количеството им е достатъчно, за да има растението лечебен ефект.
Съставките
Гликозидите са основната биологично активна съставка на жен-шена. Уникалността на гликозида жинзенин се изразява в свойството му да понижава концентрацията на захар в кръвта и да стимулира синтеза на гликоген.
Полезно също така е и ефирното масло панаксен, което има свойството да тонизира сърдечната дейност и кръвоносните съдове. То намалява усещането за болка и е с успокоителен ефект. Панаксовата киселина на корена нормализира обмяната на веществата и ендокринната система.
Билката съдържа още полезни алкалоиди, ферменти, захар, пектинови вещества, витамин С, витамини В1 и В2, макро- и микроелементи.
СвойстватаКомплексът от полезни вещества на жен-шена повишава устойчивостта на организма срещу вредните фактори на околната среда и нормализира процесите в него. Имуномоделиращият му ефект се дължи на това, че биологично активните му съставки стимулират образуването на така наречените Т-килъри, вид клетки на имунната система, които унищожават попадналите болестотворни микроорганизми в организма ни.
Изследвания показват, че жен-шенът подтиска развитието и на някои ракови клетки. Резултатите показали, че при приемащите жен-шен във вид на добавка, вероятността да развият раково заболяване е два пъти по-малка.
Растението е особено подходящо и при състояния на постоянна умора и напрежение, тъй като регулира отделянето на хормоните на стреса в организма и поддържа органите, които синтезират тези хормони – хипофиза, хипоталамус, надбъбречни жлези. Жен-шенът усилва образуването на ендорфини, които се синтезират в главния мозък и са отговорни за „доброто настроение“. Подобрява и самочувствието.
Заради общоукрепващия си ефект, коренът е особено подходящ след боледуване. Препоръчва се и при хипотония при жени.
Жен-шенът подпомага мускулите да използват енергията по-ефективно. Това негово свойство го прави подходящ за активно спортуващи. Доказано е, че повишава физическата издръжливост на организма.
Не случайно жен-шенът е наричан "мъжки корен". Съставките му вияят на гладката мускулатура и повишават еректилната способност. Ето защо той е от препоръчваните средства от специалисти при еректилна дисфункция. Изследвания показват, че приемът му води до повишаване на тестостерона в организма и на количеството сперматозоиди. Това го превръща в средство срещу стерилитет от мъжки тип.
Жен-шенът има благотворно действие срещу диабет. При изследване на страдащи от захарен диабет от втори тип категорично се установило, че при 100-200 мг прием на жен-шен дневно нивото на захар в кръвта се понижава. Това естествено го прави неподходящ при хора с хипогликемия.
Коренът се препоръчва като добавка и при лечение на сърдечно-съдови заболявания, сърдечна недостатъчност и повишено кръвно налягане.